Библиотечна дейност
Първите кълнове на библиотечната дейност трябва да се търсят може би в получаваните от читалището, непосредствено след основаването му, вестници и списания. Това се се вижда от първия опис на читалищното имущество, в който четем "........ 6 книжа"Периодично списание" и прочие". Споменатото списание, както и останалите вестници и списания, получавани от читалището, били давани за прочит, но някаква организирана и отчитана библиотечна дейност нямало. Тя започва с откриването на библиотеката, по решение на читалищното ръководство, от 15.IX. 1893г. На общото читалищно събрание за библиотекар бил избран Васил Дечев. Виден общественик и радетел за народна просвета, той се заема с набавянето на средства за закупуване на книги. Били събрани четири хиляди гроша, които неколцина чепеларци дължели от години на читалището и употребени за обзавеждане на читалня към библиотеката и за доставяне на книги и списания. По това време библиотеката се помещавала в една от наетите стаи в къщата на Гочо Волков Сивковски. С помоща на общинското управление през 1896г. читалищното ръководство издействало сумите събирани от наддаване при къпането, по стар народен обичай на Богоявление, да бъдат дарени на читалището. Събраните сто и петдесет лева били използвани за закупуване на книги, абониране за списания и доставяне на покъщнина за библиотеката. Знае се че закупуваните книги и списания по онова време били подбирани с вкус и разбиране-руски класици като: Пушкин, Толстой, Горки; на западните писатели: Шекспир,Омир, Софокъл, Еврипид, Аристофан; на първенците на българската литература: Ботев,Вазов,Каравелов, Елин Пелин, Яворов, Йовков и др. Списанията и вестниците привличали много запалени политици и прогресивни младежи. Съвременниците на този период си спомняли с умиление за дейността на библиотеката-как вечер около масата в читалнята се събирали предимно стари хора, сядали на трикраки столчета и с интерес до късно слушали Георги Тодоров Демирев, който им четял увлекателно книги, статии от списания и вестници. Но тази толкова полезна дейност била прекратена с обявяването на на Първата световна война. Читалището било затворено и превърнато в склад на намиращата се в селото войскова част. При това от цялото книжно богатство, събирано в продължение на двадесет и пет години, след войната оцеляват само 354 тома. При това положение читалищното ръководство не било в състояние да задоволи интереса на читателите. Библиотечната дейност е преустановена до 1921г., когато отново е отворена, но след закупуването на 487 тома книги. В новата читалищна сграда-в северозападната част на втория етаж-тя заела две стаи за книгохранилище и читалня. Не минават и две години и спокойната атмосфера е смутена от настъпването на фашизма. Вестниците, книги и списанията били с характерната за онова време комунистическа ориентация били щателно прегледани и унищожени по преценка. Така през 1930г. библиотеката притежава около 1200 книги. При това оставеното на самоиздръжка читалище е могло да отделя крайно оскъдни средства за закупуването на нови книги. Ето и един бегъл поглед по годишните отчети които показват:
1930г.-2 нови закупени книги. 1934г.-54, 1939-20, 1940-8книги и така нататък. В акция през през 1931г.-1934г. са били събрани около 700 книги. Само семейството на Хрсито Господинов подарява 500 тома, Харит Дечев-73тома, Горчо Мерджанов-30 и т.н. Два почти съкрушителни удара за библиотеката и дейността й са: Стихийно бедствие(наводнение) пре 1895г. когато била погубената цялата налична книжнина и читалищно имущество. Втория "удар" е пожара през 1950г. в който изгорели и изчезнали безследно близо половината от всички книги, вестници, списания и пълното събрание на родопския печат, което било рядка находка. Не може да се отмине без внимание и да не се изрази почит и уважение към труда на онези ратници на просветното дело в Чепеларе, на скромните и неуморими народни учители-Янка Георгиева, Руска Сиракова, Димитър Райчев и др. благодарение на чиито грижи библиотеката е дишала и обслужвала населението, развивала се е , подобрявала вида и вътрешната си уредба. През 1942г. по инициатива на тогавашния книжар, Стоян Марев, който лично изработва указател бил направен опит за въвеждане на десетичната система. На следващата година, с помощта на гостуващия в селото писател Чудомир била приложена десетичната система в практиката на чепеларската библиотека. С грижливо поддържания си вид и добре подбрана за времето си литература, библиотеката възхищавала и учудвала гостите и културните дейци идващи в Чепеларе.Учудвало ги и обстоятелството,че в едно отдалечено от по големите културни центрове родопско село има такава богата и уредена библиотека и провежда толкова много изложби на книги.

КЪТ ОТ ИЗЛОЖБАТА НА СЪВЕТСКАТА КНИГА 1960г.

В ЧИТАЛНЯТА