След като в голямото наводнение се удавил мъжът й, Марта Дечева Харитева, майка на Васил Дечев, дарява най-хубавия си парцел в центъра на Чепеларе за строителството на читалищна сграда, но при условие то да започне веднага. Затова през 1897г. Настоятелството решило да предприеме изграждането й. На 19 Ноември 1897г. бил положен основният камък при стеклото се население, християнско и мохамеданско. Поп Марин Караджов, който бил и председател на читалището, отслужил молебен. Имам Мехмед Мехмедов подпредседател на читалището, отправил молитви. Под основния камък било взидано шише с акта за започналия строеж датиран по християнското и по мохамеданското леточисление . В шише били сложени: монети, календар,списъци на членове и дарители на настоятели и строители . До есента изкопават основите, а комисия в състав: Васил Дечев, Петко Русоканов и Начо Колев в двудневен срок подготвили проектно-сметни документации. Така започна строежа на собствена читалищна сграда, което не било леко, защото преди две години селището пострадало от наводнението и не се възстановило напълно, а и предната година била построена гимназията с часовникова кула.
Предвидената читалищна сграда също не била малка, на площ от 250кв. метра на два етажа. Тогава читалищните деятели си спомнят, че са били необходими около 2000лв., а в касата на читалището имало само 185 лева. Въпреки тези затруднения, планът бил приет, като разчитали на помощта на цялото население и не се излъгали. И при това имало трогателни случай. Андон Дечев, революционер и четник, сложил на масата револвера си, жени и баби,каквото могли отделяли за общото благо, парчета плат, терлици, аглоци, бакърени съдове, все неща от които може да се спечелят пари за строителството.
И така с набраните средства през есента на 1897г. чепеларци започват строежа на читалищната сграда. Първата в Средните Родопи. За строежа чепеларци сами трябвало да доставят дървен материал и камъни и да се произведе варта. Изтъкнатите чепеларски майстори-Васил Янков Пакулев, стария Георги Ат. Батал, Костадин Беленоза и Георги Марушката без да се пазарят за надници и заплати, започнали работа по строежа. До края на есента изкопали и изградили основите, а през следващите няколко години продължило зидането на стените, което вървяло бавно, тъй като хората се изтощили и средствата все недостигали, а и колкото растяла, сградата гълтала все повече материали...
...Поради липсата на средства, общото събрание на читалището решило през 1902г. някои от по първите членове да изтеглят собствен заем по 30лв., за да се продължи строежа. Така направили: Христо поп Маринов, Васил поп Стоянов, Васил Кацаров,Въчо Пакулев,Тодор Аргиров, Илия Узунски и Васил Дечев и тези пари бързо свършили и строежа бил замразен. През 1906г. се дава право на Настоятелството да прави всичко каквото е нужно, за да продължи строежа.
На събранието Горчо Мерджанов обещал дъски и стъкла. Примерът му е последван от Г.Демирев и други по заможни чепеларци. Дори и не напълно завършена, читалищната сграда била пригодена за ползване и на 18.2.1907г., след 10 годишни усилия е изнесено първото театрално представление . Предвиждало се със средствата от това представление да се довършат двете стаи предни стаи към главната улица и на долния етаж, и да ги дадат без наем на избягалия от турско шивач-Тома Каишев със задължението да подрежда новопристигналите вестници и списания в читалищната библиотека.
Големият обем на тази сграда за времето си оскъдните средства и липсата на помощ отвън, станало причина тя да бъде строена и довършена за цели 15 години и окончателно готова през 1912г.
През 1912г. сграда била напълно завършена, а на фасадата й с изпъкнали едри хоросанови цифри, изписали трите най-важни дати от живота на читалището: 1880-годината на основаването му, 1897-годината на започване на строежа и 1912 годината на завършване на строежа. Така новопостроената читалищна сграда, задоволявала напълно нуждите на селото.
Имала две стаи за книгохранилище и читалня. други две за реквизит, долу на първи етаж бюфет-сладкарница и салон за 300 души.
Така тази сграда макар строена с много усилия и оскъдни средства, била красива и с хубава голямо градина встрани до самата читалищна сграда.