Театрална дейност

Театралната самодейност е задоволявала културните нужди на нашия народ и през най-тежките години на неговите борби за свобода и прогрес. Тя е съумявала да засяга наболелите въпроси, които са вълнували народните маси, разпалвала е революционния дух, който е кипял в тях, подхранвала е надеждите им за по-добър живот, по-светъл живот. Театралните представления са давали възможност на най-будните народни синове от сцената да кажат това, което в живота е било невъзможно да се каже. Такава ранна оценка за ролята на театралната самодейност са дали и основоположниците на нашето чепеларско читалище записвайки в едно от постановленията на училищното настоятелство през 1895г. следното: "Като взе предвид , че от всички други забавления най-полезни за населението са сценичните представления, литературните и музикални вечеринки, то единодушно постанови: 1. До намиране на друго помещение, една от стаите на училището да се приспособи за салон, който да служи за представления, вечеринки и други събития. 2.За уреждане на салона, сцената на всички други работи, както и за ръководене представленията и вечеринките, назначава се деветчленна почетна комисия.

АНДОН ДЕЧЕВ

3.Комисията ще избере из помежду си председател-режисьор, касиер-завеждащ инвентарната част и домакинството, проверител и други. Първото театрално представление в Чепеларе, изнесено от любителите -артисти Диаманди Мишайков, Гроздан Родопски, Атанас Найденов, Георги Велев, Андон Дечев, Васил Кръстанов и др.-повечето от които били учители- се състояло през лятото на 1895г. Играна била побългарената от Тодор Станчев французка комедия "Шаран" в която се подчертава прогресивната идея-равенството на мъжа и жената в семейството и живота. Реставрираната пиеса"Шаранът"-1895г.

За сцена и салон били приспособени две класни стаи в училищната сграда при черквата "Св. Богородица". За завеса били съшити два топа червен памучен плат, а за декори били сковани тънки дъсчени рамки, облечени с цветна хартия залепена с брашнено тесто. Салонът бил обзаведен с десетина стола и 8-10 дълги дъски, поставени на газени сандъци и трупали за да може публиката да седне. Така приспособеният салон побирал 60-70 души, а продадените билети били 100. В това първо представление, както и в още няколко, женските роли се изпълнявали от мъже. С това първо представление се поставя и началото на извънучилищните културно-просветни забавления и увеселения за възрастното население.

Успехът предизвикан от първото представление, насърчил читалищните ръководители и артисти да подготвят и изнесат наскоро след това пиесата "Многострадалната Геновева". Тринадесет лева приходи от представлението били дадени на бедни ученици, за да бъдат поощрени да се учат. Към 1906г. женските роли започват да се дават на учителките а не на мъжете. Театралната дейност в салона на новата читалищна сграда се поемала от по голям колектив. Били изнесени отново пиесите "Шаран" и "Многострадалната Геновева", а по късно пиесата-"Руска" от Вазов, руската комедия "Кукушкина" , "Влюбените воденичари" и др.

Поради настъпилата Първа световна война, театралната самодейност в Чепеларе прекъсва задълго-чак до края на 1918г. когато страната и особено населението на Родопите са потискани от глад,оскъдица, протести и стачки. В оня революционен за чепеларското читалище период пиесите въпреки всичко се "раждат" отново. С участието на нови самодейци се изнасят пиесите-"Службогонци" от Вазов, "Бедността не е порок" и "Сираче без зестра" от Островски, "Наймичка" от Шевченко и други.

Приходите от пиесите през периода 1919-1926г. са употребявани за подпомагане на бедни ученици, за устройството на сцената, за закупуване на книги и други. Със някои заделени средства за устройство на сцената тогава са направени и първите постоянни декори-битова стая, гора, чешма и завеса на ролки. Особено през летния сезон като курортно селище, Чепеларе било посещавано от много професионални артисти от страната, които заради прогресивните си идеи често били уволнявани и намирали тук сравнително добри условия за работа. Образували театрални трупи умножавани с местни самодейни сили и представяли пред очите на чепеларци-ревностни посетители на театъра-множество пиеси с прогресивна тематика: "На дъното", "Майка", " Без вина виновни", "Лес", "Буря", "Коварство и любов", "Майстори", "Милионерът" и други.

Асен Димитров

Пръв основател на тоя "летен" театър бил артистът Георги Цвятков, който след себе си привлякъл и куп други артисти на чепеларската трибуна. Не може да не се отбележи и най-големият принос на артистът Асен Димитров. Под негова инициатива в Чепеларе се създава през 1939г. самодеен Детски театър, който изнася представления като "Мара Пепеляшка".